Проучване за нивото на компютъризация в българските Общини
проведено от ТЕСС Партнерс през ноември-декември 2002 г.
В проведеното проучване /писмено анкетиране/ се включиха 21 общини,
или 8% от общия брой на общините в Р България. Извадката не претендира
за представителност на цялата съвкупност, съответно резултатите
от проучването имат по-скоро илюстративен характер.
Изследваните общини покриват 6.6% от населението на страната по данни на НСИ
от последното преброяване на населението /526 495 души от общ брой на населението 7 932 984 души/.
Разпределението, според броя на населението е следното:
Табл. 1
| Население в общината |
Брой общини |
% от извадката |
| До 5 хил. |
1 |
4,8% |
| 5 - 10 хил. |
5 |
23.8% |
| 10 - 25 хил. |
5 |
23.8% |
| 25 - 50 хил. |
8 |
38.1% |
| Над 50 хил. |
2 |
9.5% |
| Общо |
21 |
100.0% |
Разпределението на общините - участници в анкетата е равномерно в цялата страна /табл. 2/.
Табл. 2
| Област |
Брой общини |
| Бургас |
1 |
| Варна |
1 |
| Враца |
2 |
| Добрич |
2 |
| Кюстендил |
1 |
| Ловеч |
2 |
| Пазарджик |
1 |
| Пловдив |
1 |
| Разград |
1 |
| Сливен |
1 |
| Смолян |
1 |
| Софийска |
2 |
| Търговище |
1 |
| Хасково |
1 |
| Шумен |
2 |
| Ямбол |
1 |
| Общо |
21 |
Средно аритметичния брой служители в една община от изследваните е 82-ма души.
Осигуряването с компютри е 34%, т.е. средно на трима души в Общинската администрация се пада един компютър.
Фиг. 1
На фигура 1 е представено съотношението между нови и стари компютри.
Преобладават старите /над две години срок на ползване/ - 51%, но показателите
са почти изравнени - новите са 49%. Данните говорят за сравнително
добро развитие относно снабдяването с нова техника през последните
две години.
Фиг.2
Следващата фигура показва съотношението между програмите под DOS и Windows. Първите
са по-използвани - 53%, а вторите заемат 47%. Все още преобладават
приложения под DOS, което е едно забавяне в използването на съвременни
програмни продукти.
Фиг.3
Фигура 3 илюстрира от кога се използват програми под Windows. Голям е делът
на общини, работещи с тях по-малко от три години - 68%, т.е. внедряването
на Windows приложения е сравнително отскоро. 11% от анкетираните посочват,
че ползват такива програми от три - пет години, а 21% работят с тях
повече от пет години.
Фиг.4
Честотата на актуализация на програмите се вижда на фигура 4.
80% от общините актуализират повечето от програмите си няколко пъти
годишно (от един до шест месеца), други от шест месеца до една година
- 10%, а останалите по-рядко от една година - 10%.
Фиг.5
На въпросът кой се грижи за поддръжката на програмите 59% отговарят,
че ползват външни услуги. 26% от общините имат системен администратор,
а 11% посочват, че едновременно ползват външни услуги и имат системен
администратор. Едва 4% от анкетираните не извършват поддръжка на програмите.
Фиг.6
Фигура 6 показва годишните средства, отделяни за закупуване на софтуер. 29%
от общините заделят над 2000 лева годишно за софтуер, 33% между 1000
- 2000 лева, а до 1000 лева посочват като отговор 19% от анкетираните.
До 500 лева годишно харчат също 19%.
Фиг.7
За месечна поддръжка на програмите и компютрите 24 % от общините отделят
над 300 лева. Между 200 и 300 лева месечно отделят 14%.
Мнозинството (близо половината) - 48% от отговорилите посочват, че
харчат от 100 до 200 лева, а до 100 лева - 14% от анкетираните.
Фиг.8
На въпроса от къде намират информация за предлаганите на пазара софтуерни
продукти анкетираните посочват преобладаващо - получени оферти - 95%,
препоръките от познати и колеги като източник заемат 76 % процента,
а вестниците - 33%. Радио и телевизия са посочили 5% от анкетираните.
Други източници - интернет, семинари, спец. издания - 24%.
Общият брой надхвърля 100%, тъй като анкетираните дават повече от един отговор.
Фиг.9
Интернет се използва основно за е-поща - 90%, за търсене на информация - 81%,
а 57% от анкетираните имат уеб страница. Едва 10 % нямат достъп до интернет.
Общият брой надхвърля 100%, тъй като анкетираните дават повече от един отговор.
|
